Нещо ми е криво днес, не знам защо. Вече все по-рядко излизаме навън, защото е стууд на кутийки и мрааз на филийки. Като излезем, ходим по някакви места с много врякащи деца, които ми пречат да си дремуча. Ей, ама че вресливи деца имаа, не е истина! То и аз врещя отвреме-навреме, ама обикновено имам причини. Я ще ми е време да ям, я ще съм си свършила работата в памперса и съм омазана до уши. Друг път си искам биберона, ама не се сещат да ми го дадат, а понякога си ревя ей така профилактично, да ги шашкам моите хора.
Така де, да не вземат да свикнат на хубавото, че на хубаво лесно се свиква. Знам аз как да им влезна под кожите. Сега вече като се усмихвам, издавам едни звуци, подобни на цвилене и мама и тате изпадат в еуфория. Ейx, ще каже човек, че рохко яйце им беля!!! Аз какви работи още знаам…Ама си ги пазя за по-нататък, така де, на час по лъжичка.
Вчера ми беше бойното кръщение по шопинг. Мама ме заведе на едно топло място с лампички и много шарени неща. Уж отидохме само за пантофи на брат ми, а си тръгнахме с три торби. Как успях да ги преброя ли? Еми, ако още не сте разбрали, аз съм бебе-вундеркинд.