Здравейте, сладурковци и сладурки! Здравей, Иве, Петя, бабо! Хаа, хванах ли ви?! Колко е хубаво да знам кой чете тук. Едно голямо гуш за всички.

Това място взе да хваща мухъл, усетихте ли? Ами така е, бързо раста и спинкам вече по-малко. Обаче нямам време за блогване, защото съм заета с къде къде по-интересни неща.

Най-напред да се похваля, че имам вече две зъбчета. Много ме боля докато излезнат, вдигах и температура…Но сега всичко е наред и усмивката ми е далеч по-чаровна.

Другата новина е, че е-би-хирам успешно. Да преведа ли? ЕБХ означава естествена бебешка хигиена, т.е. ходя до тоалетна изключително в гърнето. Когато сме на разходка навън, мама или баба ме държат на ръце, а аз поливам тревичките. Все още не съм свалила памперс гащите изцяло, но скоро и това ще стане.

Бях на море. За първи път в живота ми. Е, ако не се брои ходенето миналата година, в корема на мама. Много ми хареса там. Говоря за морето, не за корема.

Не е чудно, че като се постопли времето всички започват да говорят за „гьола“. Мама така му казва и преди да заминем, се чудех какъв е тоя гьол и защо ще ходим там. После разбрах, че е нещо хубаво и като една истинска жабка цамбурках по цял ден в солената водичка.

Обожавам и басейнчето, което леля Дори ми подари. Голяма игра падна в него.

Както виждате, спокойно мога да заместя една царица, сигурно защото съм принцесата на тати.

Научих доста нови неща. Едно от тях е, че като си пусна гласището, всички се втурват да ми обръщат внимание. Хаха, това е тайна.

Иначе на плажа всички ми бяха приятели. Запознах се с много руснаци, румънци и германци. Между нас нямаше езикови прегради, защото се разбирахме с езика на жестовете и най-вече с усмивки.

Така исках да скоча в басейна за едно нощно къпане, но мама ме задържа в последния момент.

Чао от мен. Отивам да лазя с новите наколенки на д-р Ливайн.