Здравейте, приятели!

Свърши се и тази зима и за игри настъпи час…Нали?

Отдавна не сме писали с мама тук и се надявам, че не ми се сърдите. Все по-често мен и батко ми ни гледат моите грижовни баби, а мама (както сама казва) ходи по задачи.

Скоро навърших достолепните 19 месеца и може да се каже, че вече доста нахитрях. Научих много неща и когато си говоря с някой възрастен, разбирам всичко. Само дето все още не мога много и аз да взимам участие в разговора, но все пак знам няколко думички. Любимата ми, разбира се, е “не”, а иначе казвам тати-мама-баба-там-Елко-гол и други, макар и не точно в тази последователност.

Опитвам да се храня сама и понякога имам голям успех. Друг път го обръщам на игра и мама веднага ми взима купичката. Все още взимаме храна от детската кухня, но вече не са ми толкова любими манджите от там. Предпочитам мама да ми сготви, тогава ми е най-вкусно.

Наесен, когато ще съм голяма кака на 2 годинки, ще тръгвам на детска ясла и мама се надява дотогава да съм се понаучила да се храня сама. Аз пък не знам какво е това детска ясла и какво точно се прави там. Дали раздават бонбони? А, това е другата ми любима думичка, защото страшно много обичам бонбони!

Скоро бях на рожден ден на моя приятел Коцето. Беше голям купон, всички от парка бяха там. Играхме, пяхме, ядохме торта и никой не се разрева!!! Другата седмица съм поканена на рожденния ден на Сашко и се надявам пак да е същата веселба.

Иначе си прекарваме страхотно с моите приятели по градинките и в парка и както се вижда по-горе, вече мога сама да се пускам на пързалката, без никой да ми помага. А кажете сега, че не съм кака, де?!

Ето така си я караме по цял ден, освен когато не спим на обяд и (пфу) не вали.