Здравейте, мили приятели! Чувствам се прекрасно, защото съвсем скоро ще навърша 15 /петнадесет/ месеца. Както се вижда на картинката, вече е зима и наближава един  любим на всички деца празник-Коледа. Мама ми каза, че тогава ще получа много подаръци от някакъв дядо, (не че не получавам и през останалото време) но трябва да бъда послушна. Това последното не ми се отдава особено много, но не спирам да правя опити. И макар да казват, че от опит глава не боляло, само аз си знам колко ме боли главичката от някои опити, охх…

От последния път когато ви писах, са минали почти три месеца. Малко време за някои, достатъчно за мен. Толкова нови неща научих през това време, че се чудя откъде да започна.

Най-напред мисля да се похваля с походката ми, която вече е доста по-елегантна и убедителна отпреди. На моменти още се поклащам като нивеляшка и току тупвам на земята като ударена от гръм, но общо взето тези случаи са рядкост. А понякога просто искам да видя някое цветенце отблизо.

Имам прекрасна осемкаратова усмивка и мама вече ми мие зъбките всяка вечер с детска паста за зъби. Понякога ми харесва, а друг път решавам да и покажа колко са ми остри зъбките върху нейното пръстче. Тогава тя започва да издава много смешни звуци, а аз си умирам от удоволствие.

Решила съм да не си губя времето в спане-спя само веднъж на ден за около 1-2 часа. Вечер е голямата борба да ме накарат да си легна рано. Хм, не са познали, отдавна съм разбрала, че от сън спомени няма. Това го чух веднъж от мама, но тя изобщо не заподозря, че съм го чула и разбрала. И въобще аз много неща чувам, но се правя, че не ги разбирам. Намирам се под прикритие, така да се каже. Шшт, това е между мен и вас.

Преди време мама и тате ги нямаше за няколко дни. Тогава мен и бате ни гледаха баба Боянка и баба Панка. Ех, че царство беше тогава! И сега баба Боянка ни гледа 2-3 пъти в седмицата, когато на мама и се налага да ходи на работа.

Тя е много забавна баба-говори високо и все ми пее разни народни песнички. На младини е играла във фолклорен ансамбъл и сигурно от нея съм взела танцьорския талант. Искам да ви призная, че наистина много, много обичам да танцувам. Още щом чуя музика, вдигам ръчичките горе и започвам да тупкам с крачета. Абе идва ми отвътре.

Вече имам и много приятелчета с които споделяме разходките и игрите навън. Хей, Али, Вики, Ники, Коки и всички останали, ако четете блога ми (а аз знам, че го четете ), искам да ви кажа, че много обичам да се забавляваме заедно. Радвам се, че и на Коледното парти ще бъдем отново заедно и ще играем и лудуваме на воля.

Поздрави на всички и  д о  п и с а н е!

ваша Биби

От сутринта си пея „тра-ла-ла-ла-ла на рожден ден ела, ще ядем, ще ядем вкусна торта с крем…“

Такааа. Откъде да започна. Ами как откъде, разбира се, че ще започна с топ новината на деня. Днес имам рожден ден и ставам на 1 (една) годинка. Как си лети времето, а?

И вместо да разказвам как е минал купона, направо ще покажа малко снимки. Проявете разбиране, ужасно се изморих от лазене, ходене, падане от високото, ядене на торта, танцуване и плач. Е, с последното малко прекалих (да ме пита човек защо), но пък днес ми е простено. Все пак не всеки ден се става на ЕДНА годинка.

Тортата беше балеринска, но и много вкусна. Получих страхотни подаръци, точно както си бях пожелала. Само съжалявам, че моите добри приятели Александра и Калоян не можаха да дойдат. Благодаря на мама Светлана и мама Поля, че ми донесоха подаръците вместо тях. Поздрави и за всички добри лели, които не пропуснаха да се обадят на мама и да ми честитят празника. Голямо гуш!

Другите новини, които също не са за пренебрегване са, че вече ходя! Е, има още какво да се желае по въпроса с падането-трябва да се уча да падам правилно-на дупе, а не на носле. Но има време, и това ще стане.

Не знам дали се вижда на снимките, но вече имам обички и приличам на малка госпожичка. След половин месец горе-долу мама ще ми сложи обичките, подарени от баба Боянка. Дотогава ще си нося тези медицинските и ще си пазя ушетата да не ми ги дръпне някой пакостник.

Айде чао от мен, че чакама втора партида гости-дядо ми и бабите. Ураа, още подаръци! И купоон! Чаоо (махам с ръка и давам въздушна целувка).

-Моята мама е по-добра!

-Нее, моята е по-добра!

-Нещо бъркаш, моята е много по-добра!

-Вкарала си се в някакъв филм, миличка, моята е по-добра!

-Айде да си направим един спаринг и ще разберем!

-ОК, давай!

-Готово, само после да не ми ревеш!

Здравейте! Днес искам да ви разкажа за моята приятелка Александра.

Аз и казвам на галено Аля. С нея се познаваме задочно още от коремите на нашите мами, хи-хи, и мисля занапред да бъдем много добри приятелки. Ако тя не възразява, разбира се.
Аля е една много красива синеока бебка и е по-голяма от мен с цели две седмици. Любими са ми разходките ни заедно, макар че обикновено когато аз будувам, тя спи и обратно. Когато сме будни и двете,  обичаме да пеем в един глас, като тя определено е мецосопрано, а аз го докарвам до алт. Получава ни се много добре.
Аля е зодия Дева, като мен, и обича винаги да става на нейното. Също така знае как да го постигне.

Току-що се скарах на мама, че нямаме обща снимка с приятелката ми Аля, което направо не е за вярване, след като сме почти всеки ден заедно навън, по разходки. Мама се засрами и каза, че в най-скоро време ще поправи това като ни направи цяла фотосесия.

Тук на тази снимка Аля изпълнява поредната си ария и изглежда много вдъхновена. Такава си е тя.

Хората се делят на две групи: едните обичат да ходят на гости, а другите обичат да им идват гости. Засега категорично заявявам, че принадлежа към първата група. Снощи открих колко е хубаво да ходиш на гости и разни готини хора да те гушкат и да си говорят с теб. Това тук е Мона, много специална приятелка на мама още от ученическите години. Като порасна, искам да приличам на нея, защото е страшно мила и добричка. Не спря да ме гушка през цялото време и дори за миг не се ядоса на опитите ми да я провокирам като плюя биберона през 30 секунди.

Там беше и друга приятелка на мама, Надето. Тя също е страшно мила и ми направи един милион снимки, коя от коя по-хубави. 

Ето ни и двете с мама. Сами преценете дали приличам на нея.

Вчера, събота късен следобед, мама и аз се видяхме по женски с Мира, приятелка на мама. Тя не ми е наборка, въпреки че се обръщам по име към нея, обаче всякаквите там обръщения като леля, кака, баба, стринка и т.н. са ми сложни засега. Мира ме нахрани с млекце и после дълго ме гушкаше докато не заспах.

По някое време се събудих и видях, че двечките си хапват вкусен черешов пай без мен и пийват Бейлис. Не им се сърдя, все пак и те са хора пък и се черпеха в моя чест.