Здравейте, мили приятели! Чувствам се прекрасно, защото съвсем скоро ще навърша 15 /петнадесет/ месеца. Както се вижда на картинката, вече е зима и наближава един  любим на всички деца празник-Коледа. Мама ми каза, че тогава ще получа много подаръци от някакъв дядо, (не че не получавам и през останалото време) но трябва да бъда послушна. Това последното не ми се отдава особено много, но не спирам да правя опити. И макар да казват, че от опит глава не боляло, само аз си знам колко ме боли главичката от някои опити, охх…

От последния път когато ви писах, са минали почти три месеца. Малко време за някои, достатъчно за мен. Толкова нови неща научих през това време, че се чудя откъде да започна.

Най-напред мисля да се похваля с походката ми, която вече е доста по-елегантна и убедителна отпреди. На моменти още се поклащам като нивеляшка и току тупвам на земята като ударена от гръм, но общо взето тези случаи са рядкост. А понякога просто искам да видя някое цветенце отблизо.

Имам прекрасна осемкаратова усмивка и мама вече ми мие зъбките всяка вечер с детска паста за зъби. Понякога ми харесва, а друг път решавам да и покажа колко са ми остри зъбките върху нейното пръстче. Тогава тя започва да издава много смешни звуци, а аз си умирам от удоволствие.

Решила съм да не си губя времето в спане-спя само веднъж на ден за около 1-2 часа. Вечер е голямата борба да ме накарат да си легна рано. Хм, не са познали, отдавна съм разбрала, че от сън спомени няма. Това го чух веднъж от мама, но тя изобщо не заподозря, че съм го чула и разбрала. И въобще аз много неща чувам, но се правя, че не ги разбирам. Намирам се под прикритие, така да се каже. Шшт, това е между мен и вас.

Преди време мама и тате ги нямаше за няколко дни. Тогава мен и бате ни гледаха баба Боянка и баба Панка. Ех, че царство беше тогава! И сега баба Боянка ни гледа 2-3 пъти в седмицата, когато на мама и се налага да ходи на работа.

Тя е много забавна баба-говори високо и все ми пее разни народни песнички. На младини е играла във фолклорен ансамбъл и сигурно от нея съм взела танцьорския талант. Искам да ви призная, че наистина много, много обичам да танцувам. Още щом чуя музика, вдигам ръчичките горе и започвам да тупкам с крачета. Абе идва ми отвътре.

Вече имам и много приятелчета с които споделяме разходките и игрите навън. Хей, Али, Вики, Ники, Коки и всички останали, ако четете блога ми (а аз знам, че го четете ), искам да ви кажа, че много обичам да се забавляваме заедно. Радвам се, че и на Коледното парти ще бъдем отново заедно и ще играем и лудуваме на воля.

Поздрави на всички и  д о  п и с а н е!

ваша Биби

От сутринта си пея „тра-ла-ла-ла-ла на рожден ден ела, ще ядем, ще ядем вкусна торта с крем…“

Такааа. Откъде да започна. Ами как откъде, разбира се, че ще започна с топ новината на деня. Днес имам рожден ден и ставам на 1 (една) годинка. Как си лети времето, а?

И вместо да разказвам как е минал купона, направо ще покажа малко снимки. Проявете разбиране, ужасно се изморих от лазене, ходене, падане от високото, ядене на торта, танцуване и плач. Е, с последното малко прекалих (да ме пита човек защо), но пък днес ми е простено. Все пак не всеки ден се става на ЕДНА годинка.

Тортата беше балеринска, но и много вкусна. Получих страхотни подаръци, точно както си бях пожелала. Само съжалявам, че моите добри приятели Александра и Калоян не можаха да дойдат. Благодаря на мама Светлана и мама Поля, че ми донесоха подаръците вместо тях. Поздрави и за всички добри лели, които не пропуснаха да се обадят на мама и да ми честитят празника. Голямо гуш!

Другите новини, които също не са за пренебрегване са, че вече ходя! Е, има още какво да се желае по въпроса с падането-трябва да се уча да падам правилно-на дупе, а не на носле. Но има време, и това ще стане.

Не знам дали се вижда на снимките, но вече имам обички и приличам на малка госпожичка. След половин месец горе-долу мама ще ми сложи обичките, подарени от баба Боянка. Дотогава ще си нося тези медицинските и ще си пазя ушетата да не ми ги дръпне някой пакостник.

Айде чао от мен, че чакама втора партида гости-дядо ми и бабите. Ураа, още подаръци! И купоон! Чаоо (махам с ръка и давам въздушна целувка).

Здравейте, сладурковци и сладурки! Здравей, Иве, Петя, бабо! Хаа, хванах ли ви?! Колко е хубаво да знам кой чете тук. Едно голямо гуш за всички.

Това място взе да хваща мухъл, усетихте ли? Ами така е, бързо раста и спинкам вече по-малко. Обаче нямам време за блогване, защото съм заета с къде къде по-интересни неща.

Най-напред да се похваля, че имам вече две зъбчета. Много ме боля докато излезнат, вдигах и температура…Но сега всичко е наред и усмивката ми е далеч по-чаровна.

Другата новина е, че е-би-хирам успешно. Да преведа ли? ЕБХ означава естествена бебешка хигиена, т.е. ходя до тоалетна изключително в гърнето. Когато сме на разходка навън, мама или баба ме държат на ръце, а аз поливам тревичките. Все още не съм свалила памперс гащите изцяло, но скоро и това ще стане.

Бях на море. За първи път в живота ми. Е, ако не се брои ходенето миналата година, в корема на мама. Много ми хареса там. Говоря за морето, не за корема.

Не е чудно, че като се постопли времето всички започват да говорят за „гьола“. Мама така му казва и преди да заминем, се чудех какъв е тоя гьол и защо ще ходим там. После разбрах, че е нещо хубаво и като една истинска жабка цамбурках по цял ден в солената водичка.

Обожавам и басейнчето, което леля Дори ми подари. Голяма игра падна в него.

Както виждате, спокойно мога да заместя една царица, сигурно защото съм принцесата на тати.

Научих доста нови неща. Едно от тях е, че като си пусна гласището, всички се втурват да ми обръщат внимание. Хаха, това е тайна.

Иначе на плажа всички ми бяха приятели. Запознах се с много руснаци, румънци и германци. Между нас нямаше езикови прегради, защото се разбирахме с езика на жестовете и най-вече с усмивки.

Така исках да скоча в басейна за едно нощно къпане, но мама ме задържа в последния момент.

Чао от мен. Отивам да лазя с новите наколенки на д-р Ливайн.

Както всеки път на кръгъл месец, така и този път на тримесечието с мама не пропуснахме посещението при нашата лекарка д-р Малинова. Тя каза, че това ми е първото пълнолетие и се почувствах изведнъж мноого голяма. Точно затова и като ми сложиха втората ваксина Пентаксим, не се разревах като друг път, а съвсем леко мръннах и спрях. После ме претеглиха и премериха. Вече тежа цели 6, 200 кг. и съм висока 61 сантиметра. За последния месец съм пораснала 5 см! Тя мама се чуди как изведнъж ми омаляха бодитата, а то каква била работата.
Иначе съм ОК. Ставам към 10 часа, хапвам, четем и пишем с мама по блоговете ако остане време. Почти всеки ден се разхождаме навън по няколко часа като аз сладко си дремучкам, пък мама се среща с други мами в парка и обменят опит. Преди да се приберем взимаме бате от училище. Той на свой ред като ме види, ме намлясква яката и чак тогава се сеща да поздрави мама.
Вечер тати се прибира и настъпва дългоочакваният момент на моето къпане.

После пак похапвам и след като кажа лека нощ на всички, лягам в кошарката да си почивам от дългия изморителен ден.

Нещо ми е криво днес, не знам защо. Вече все по-рядко излизаме навън, защото е стууд на кутийки и мрааз на филийки. Като излезем, ходим по някакви места с много врякащи деца, които ми пречат да си дремуча. Ей, ама че вресливи деца имаа, не е истина! То и аз врещя отвреме-навреме, ама обикновено имам причини. Я ще ми е време да ям, я ще съм си свършила работата в памперса и съм омазана до уши. Друг път си искам биберона, ама не се сещат да ми го дадат, а понякога си ревя ей така профилактично, да ги шашкам моите хора.
Така де, да не вземат да свикнат на хубавото, че на хубаво лесно се свиква. Знам аз как да им влезна под кожите. Сега вече като се усмихвам, издавам едни звуци, подобни на цвилене и мама и тате изпадат в еуфория. Ейx, ще каже човек, че рохко яйце им беля!!! Аз какви работи още знаам…Ама си ги пазя за по-нататък, така де, на час по лъжичка.
Вчера ми беше бойното кръщение по шопинг. Мама ме заведе на едно топло място с лампички и много шарени неща. Уж отидохме само за пантофи на брат ми, а си тръгнахме с три торби. Как успях да ги преброя ли? Еми, ако още не сте разбрали, аз съм бебе-вундеркинд.

Здравейте, набори и наборки!

Тези дни се заседяваме с мама повече вкъщи заради лошото време. Макар и рядко, случва се да нямаме работа от сорта на ядене, преповиване, пиене на сокче, пеене/слушане на песнички и други такива сложни дела. Тогава мама ми чете разни интересни неща от шареното прозорче. И пише в моя дневник, под зоркия ми поглед. Е, по някой път я питам за тази или онази дума, но това е разбираемо. В дългия ми житейски път съм разбрала едно: Човек се учи докато е жив!

Абе нещо много се заседяват всички пред това прозорче, и ще трябва да взема мерки. Брат ми все ми разправя за някакви елфи, мисии и чудовища, ама щом го влече, няма лошо. Мама му дава да седи пред прозорчето само след като си е написал домашните. Баща ми отделя много по-малко време на това занимание, но той пък ходи на работа. Много ми се иска някой ден да ме заведе на това място наречено „Работа“. Щом всички ходят там, сигурно е интересно.

Искам да разкажа за моя батко, който е мнооого голям. Всички питат мама как ме приема той и дали е доволен от моята поява. Аз мога да кажа само едно: батко ми е номер едно! Постоянно се върти около мен и ме разсмива. Ако нещо съм крива, дава ми биберона и ме гушка. Вярно, че прегръдката му не е особено удобна и когато ме разнася ми висят краката като прани гащи на простор, но какво от това.

Единствено му се сърдя, че понякога ми казва Шушляк (на галено от Шуши) или също така Шишче(намек, че съм малко пухкавка), но бързо ми минава.