Здравейте, мили приятели! Чувствам се прекрасно, защото съвсем скоро ще навърша 15 /петнадесет/ месеца. Както се вижда на картинката, вече е зима и наближава един  любим на всички деца празник-Коледа. Мама ми каза, че тогава ще получа много подаръци от някакъв дядо, (не че не получавам и през останалото време) но трябва да бъда послушна. Това последното не ми се отдава особено много, но не спирам да правя опити. И макар да казват, че от опит глава не боляло, само аз си знам колко ме боли главичката от някои опити, охх…

От последния път когато ви писах, са минали почти три месеца. Малко време за някои, достатъчно за мен. Толкова нови неща научих през това време, че се чудя откъде да започна.

Най-напред мисля да се похваля с походката ми, която вече е доста по-елегантна и убедителна отпреди. На моменти още се поклащам като нивеляшка и току тупвам на земята като ударена от гръм, но общо взето тези случаи са рядкост. А понякога просто искам да видя някое цветенце отблизо.

Имам прекрасна осемкаратова усмивка и мама вече ми мие зъбките всяка вечер с детска паста за зъби. Понякога ми харесва, а друг път решавам да и покажа колко са ми остри зъбките върху нейното пръстче. Тогава тя започва да издава много смешни звуци, а аз си умирам от удоволствие.

Решила съм да не си губя времето в спане-спя само веднъж на ден за около 1-2 часа. Вечер е голямата борба да ме накарат да си легна рано. Хм, не са познали, отдавна съм разбрала, че от сън спомени няма. Това го чух веднъж от мама, но тя изобщо не заподозря, че съм го чула и разбрала. И въобще аз много неща чувам, но се правя, че не ги разбирам. Намирам се под прикритие, така да се каже. Шшт, това е между мен и вас.

Преди време мама и тате ги нямаше за няколко дни. Тогава мен и бате ни гледаха баба Боянка и баба Панка. Ех, че царство беше тогава! И сега баба Боянка ни гледа 2-3 пъти в седмицата, когато на мама и се налага да ходи на работа.

Тя е много забавна баба-говори високо и все ми пее разни народни песнички. На младини е играла във фолклорен ансамбъл и сигурно от нея съм взела танцьорския талант. Искам да ви призная, че наистина много, много обичам да танцувам. Още щом чуя музика, вдигам ръчичките горе и започвам да тупкам с крачета. Абе идва ми отвътре.

Вече имам и много приятелчета с които споделяме разходките и игрите навън. Хей, Али, Вики, Ники, Коки и всички останали, ако четете блога ми (а аз знам, че го четете ), искам да ви кажа, че много обичам да се забавляваме заедно. Радвам се, че и на Коледното парти ще бъдем отново заедно и ще играем и лудуваме на воля.

Поздрави на всички и  д о  п и с а н е!

ваша Биби

Здравейте, сладурковци и сладурки! Здравей, Иве, Петя, бабо! Хаа, хванах ли ви?! Колко е хубаво да знам кой чете тук. Едно голямо гуш за всички.

Това място взе да хваща мухъл, усетихте ли? Ами така е, бързо раста и спинкам вече по-малко. Обаче нямам време за блогване, защото съм заета с къде къде по-интересни неща.

Най-напред да се похваля, че имам вече две зъбчета. Много ме боля докато излезнат, вдигах и температура…Но сега всичко е наред и усмивката ми е далеч по-чаровна.

Другата новина е, че е-би-хирам успешно. Да преведа ли? ЕБХ означава естествена бебешка хигиена, т.е. ходя до тоалетна изключително в гърнето. Когато сме на разходка навън, мама или баба ме държат на ръце, а аз поливам тревичките. Все още не съм свалила памперс гащите изцяло, но скоро и това ще стане.

Бях на море. За първи път в живота ми. Е, ако не се брои ходенето миналата година, в корема на мама. Много ми хареса там. Говоря за морето, не за корема.

Не е чудно, че като се постопли времето всички започват да говорят за „гьола“. Мама така му казва и преди да заминем, се чудех какъв е тоя гьол и защо ще ходим там. После разбрах, че е нещо хубаво и като една истинска жабка цамбурках по цял ден в солената водичка.

Обожавам и басейнчето, което леля Дори ми подари. Голяма игра падна в него.

Както виждате, спокойно мога да заместя една царица, сигурно защото съм принцесата на тати.

Научих доста нови неща. Едно от тях е, че като си пусна гласището, всички се втурват да ми обръщат внимание. Хаха, това е тайна.

Иначе на плажа всички ми бяха приятели. Запознах се с много руснаци, румънци и германци. Между нас нямаше езикови прегради, защото се разбирахме с езика на жестовете и най-вече с усмивки.

Така исках да скоча в басейна за едно нощно къпане, но мама ме задържа в последния момент.

Чао от мен. Отивам да лазя с новите наколенки на д-р Ливайн.

Мамооо, мамо! Съвсем ми занемари блога. И тези измъчени снимки, какви и са?

Нали беше забравила апарата и се ядосваше, че няма да можеш да снимаш първото ми качване на люлка? Използва и някаква дума, която не я знам „карък“, за  телефона ти, на който му беше паднала батерията…

Ааа, снимала си с телефона на баба Панка. Е, пак е по-добре от нищо. Все пак тези подобия на снимки ще ми напомнят за прекрасния неделен ден на село, за птичките, пчеличките и охх, гадните петли, дето не ме оставиха да си почина. И аз като батко ми не харесвам петлите. Абе много шумни твари са това. Няма да се разберем с тях.

Иначе на село много ми харесва. Тати ми направи детска площадка с пързалка, люлка и  пясъчник. Има да се валям в пясъка…Може и да го опитам, че ми изглежда вкусен. Ммм, мляс.  Само ще внимавам мама да не види, че май няма да одобри подобна идея. Нали.

Не правете това след хранене!