От сутринта си пея „тра-ла-ла-ла-ла на рожден ден ела, ще ядем, ще ядем вкусна торта с крем…“

Такааа. Откъде да започна. Ами как откъде, разбира се, че ще започна с топ новината на деня. Днес имам рожден ден и ставам на 1 (една) годинка. Как си лети времето, а?

И вместо да разказвам как е минал купона, направо ще покажа малко снимки. Проявете разбиране, ужасно се изморих от лазене, ходене, падане от високото, ядене на торта, танцуване и плач. Е, с последното малко прекалих (да ме пита човек защо), но пък днес ми е простено. Все пак не всеки ден се става на ЕДНА годинка.

Тортата беше балеринска, но и много вкусна. Получих страхотни подаръци, точно както си бях пожелала. Само съжалявам, че моите добри приятели Александра и Калоян не можаха да дойдат. Благодаря на мама Светлана и мама Поля, че ми донесоха подаръците вместо тях. Поздрави и за всички добри лели, които не пропуснаха да се обадят на мама и да ми честитят празника. Голямо гуш!

Другите новини, които също не са за пренебрегване са, че вече ходя! Е, има още какво да се желае по въпроса с падането-трябва да се уча да падам правилно-на дупе, а не на носле. Но има време, и това ще стане.

Не знам дали се вижда на снимките, но вече имам обички и приличам на малка госпожичка. След половин месец горе-долу мама ще ми сложи обичките, подарени от баба Боянка. Дотогава ще си нося тези медицинските и ще си пазя ушетата да не ми ги дръпне някой пакостник.

Айде чао от мен, че чакама втора партида гости-дядо ми и бабите. Ураа, още подаръци! И купоон! Чаоо (махам с ръка и давам въздушна целувка).

Здравейте, сладурковци и сладурки! Здравей, Иве, Петя, бабо! Хаа, хванах ли ви?! Колко е хубаво да знам кой чете тук. Едно голямо гуш за всички.

Това място взе да хваща мухъл, усетихте ли? Ами така е, бързо раста и спинкам вече по-малко. Обаче нямам време за блогване, защото съм заета с къде къде по-интересни неща.

Най-напред да се похваля, че имам вече две зъбчета. Много ме боля докато излезнат, вдигах и температура…Но сега всичко е наред и усмивката ми е далеч по-чаровна.

Другата новина е, че е-би-хирам успешно. Да преведа ли? ЕБХ означава естествена бебешка хигиена, т.е. ходя до тоалетна изключително в гърнето. Когато сме на разходка навън, мама или баба ме държат на ръце, а аз поливам тревичките. Все още не съм свалила памперс гащите изцяло, но скоро и това ще стане.

Бях на море. За първи път в живота ми. Е, ако не се брои ходенето миналата година, в корема на мама. Много ми хареса там. Говоря за морето, не за корема.

Не е чудно, че като се постопли времето всички започват да говорят за „гьола“. Мама така му казва и преди да заминем, се чудех какъв е тоя гьол и защо ще ходим там. После разбрах, че е нещо хубаво и като една истинска жабка цамбурках по цял ден в солената водичка.

Обожавам и басейнчето, което леля Дори ми подари. Голяма игра падна в него.

Както виждате, спокойно мога да заместя една царица, сигурно защото съм принцесата на тати.

Научих доста нови неща. Едно от тях е, че като си пусна гласището, всички се втурват да ми обръщат внимание. Хаха, това е тайна.

Иначе на плажа всички ми бяха приятели. Запознах се с много руснаци, румънци и германци. Между нас нямаше езикови прегради, защото се разбирахме с езика на жестовете и най-вече с усмивки.

Така исках да скоча в басейна за едно нощно къпане, но мама ме задържа в последния момент.

Чао от мен. Отивам да лазя с новите наколенки на д-р Ливайн.

Днес ставам на седем месеца. Много съм голяма.

Имам розова капела, джинсова рокля и обувки на цветя. Все още не разбирам много от мода, но мама твърди, че всички тези цветове и форми около мен са полезни за развитието ми. Аз  не я разбирам за какво точно ми говори, само знам, че тези неща на краката, които големите наричат обувки, не са ми  по вкуса. Ето защо постоянно ги събувам и изпускам, уж случайно, от количката. Мама, обаче, е куче следотърсач и винаги  успява да ги намери. Хм, време е да измисля нещо и да се оттърва веднъж завинаги от тези хващачи за крачета.

Мамооо, мамо! Съвсем ми занемари блога. И тези измъчени снимки, какви и са?

Нали беше забравила апарата и се ядосваше, че няма да можеш да снимаш първото ми качване на люлка? Използва и някаква дума, която не я знам „карък“, за  телефона ти, на който му беше паднала батерията…

Ааа, снимала си с телефона на баба Панка. Е, пак е по-добре от нищо. Все пак тези подобия на снимки ще ми напомнят за прекрасния неделен ден на село, за птичките, пчеличките и охх, гадните петли, дето не ме оставиха да си почина. И аз като батко ми не харесвам петлите. Абе много шумни твари са това. Няма да се разберем с тях.

Иначе на село много ми харесва. Тати ми направи детска площадка с пързалка, люлка и  пясъчник. Има да се валям в пясъка…Може и да го опитам, че ми изглежда вкусен. Ммм, мляс.  Само ще внимавам мама да не види, че май няма да одобри подобна идея. Нали.

Не правете това след хранене!

Здравейте, шишковци и шишкавки!
Хахаха, майтапя се. Ами то като ми повтарят постоянно каква шишка съм станала, очакваше се това да ми е в устата. *Жлюп* и малко пюренце също. Мдаам, вече ям плодово и зеленчуково пюре и се чувствам мноого голяма. Мама ми готви вкусно домашно пюренце, което ми е любимо. Тези, готовите, не ги понасям. Не съм балама аз, знам какво да ям. Друго си е мама да ти приготви пюрето с лъжичка масълце и щипка любов, нали?! От мен пък се иска да го изям. Не можете да си представите колко съм добра в това, даа. Ненадмината съм, направо. Докато не се ожмуцам цялата не спирам. То е ритане, ръкомахане, въртоглавие…А любимият момент идва накрая,когато мама реши, че сме приключили с яденето и мацането. Изкихвам се едно хубаво и към нея полита гейзер от пюре и плюнки. Тя не ми сърди, защото си имам тайно оръжие, което действа безотказно при подобни екстремни ситуации. Ще го кажа само на вас-усмихвам и се.

Както всеки път на кръгъл месец, така и този път на тримесечието с мама не пропуснахме посещението при нашата лекарка д-р Малинова. Тя каза, че това ми е първото пълнолетие и се почувствах изведнъж мноого голяма. Точно затова и като ми сложиха втората ваксина Пентаксим, не се разревах като друг път, а съвсем леко мръннах и спрях. После ме претеглиха и премериха. Вече тежа цели 6, 200 кг. и съм висока 61 сантиметра. За последния месец съм пораснала 5 см! Тя мама се чуди как изведнъж ми омаляха бодитата, а то каква била работата.
Иначе съм ОК. Ставам към 10 часа, хапвам, четем и пишем с мама по блоговете ако остане време. Почти всеки ден се разхождаме навън по няколко часа като аз сладко си дремучкам, пък мама се среща с други мами в парка и обменят опит. Преди да се приберем взимаме бате от училище. Той на свой ред като ме види, ме намлясква яката и чак тогава се сеща да поздрави мама.
Вечер тати се прибира и настъпва дългоочакваният момент на моето къпане.

После пак похапвам и след като кажа лека нощ на всички, лягам в кошарката да си почивам от дългия изморителен ден.

Нещо ми е криво днес, не знам защо. Вече все по-рядко излизаме навън, защото е стууд на кутийки и мрааз на филийки. Като излезем, ходим по някакви места с много врякащи деца, които ми пречат да си дремуча. Ей, ама че вресливи деца имаа, не е истина! То и аз врещя отвреме-навреме, ама обикновено имам причини. Я ще ми е време да ям, я ще съм си свършила работата в памперса и съм омазана до уши. Друг път си искам биберона, ама не се сещат да ми го дадат, а понякога си ревя ей така профилактично, да ги шашкам моите хора.
Така де, да не вземат да свикнат на хубавото, че на хубаво лесно се свиква. Знам аз как да им влезна под кожите. Сега вече като се усмихвам, издавам едни звуци, подобни на цвилене и мама и тате изпадат в еуфория. Ейx, ще каже човек, че рохко яйце им беля!!! Аз какви работи още знаам…Ама си ги пазя за по-нататък, така де, на час по лъжичка.
Вчера ми беше бойното кръщение по шопинг. Мама ме заведе на едно топло място с лампички и много шарени неща. Уж отидохме само за пантофи на брат ми, а си тръгнахме с три торби. Как успях да ги преброя ли? Еми, ако още не сте разбрали, аз съм бебе-вундеркинд.

Здравейте, набори и наборки!

Тези дни се заседяваме с мама повече вкъщи заради лошото време. Макар и рядко, случва се да нямаме работа от сорта на ядене, преповиване, пиене на сокче, пеене/слушане на песнички и други такива сложни дела. Тогава мама ми чете разни интересни неща от шареното прозорче. И пише в моя дневник, под зоркия ми поглед. Е, по някой път я питам за тази или онази дума, но това е разбираемо. В дългия ми житейски път съм разбрала едно: Човек се учи докато е жив!

Абе нещо много се заседяват всички пред това прозорче, и ще трябва да взема мерки. Брат ми все ми разправя за някакви елфи, мисии и чудовища, ама щом го влече, няма лошо. Мама му дава да седи пред прозорчето само след като си е написал домашните. Баща ми отделя много по-малко време на това занимание, но той пък ходи на работа. Много ми се иска някой ден да ме заведе на това място наречено „Работа“. Щом всички ходят там, сигурно е интересно.