Хей, приятели, как сте?

Отбивам се набързо, за да ви се похваля, че си измислих сам-самичка една нова игра. Много е лесна и забавна.

Мама беше отделила за боклука няколко батерии и една празна кутия от Фризо-млекцето, дето си го пия сутрин. На масата имаше и едно шише от минерална вода. Аз си ги събрах тези боклучета и не позволих на мама да ги изхвърли.

После седнах и започнах да пъхам батериите в шишето. Когато свършиха, ги изсипах в кутията и после започнах играта отначало. Много е забавно, ще видите.

Вие измисляте ли си такива игри? Бихте ли споделили с мен, моля?

Здравейте, мили приятели! Чувствам се прекрасно, защото съвсем скоро ще навърша 15 /петнадесет/ месеца. Както се вижда на картинката, вече е зима и наближава един  любим на всички деца празник-Коледа. Мама ми каза, че тогава ще получа много подаръци от някакъв дядо, (не че не получавам и през останалото време) но трябва да бъда послушна. Това последното не ми се отдава особено много, но не спирам да правя опити. И макар да казват, че от опит глава не боляло, само аз си знам колко ме боли главичката от някои опити, охх…

От последния път когато ви писах, са минали почти три месеца. Малко време за някои, достатъчно за мен. Толкова нови неща научих през това време, че се чудя откъде да започна.

Най-напред мисля да се похваля с походката ми, която вече е доста по-елегантна и убедителна отпреди. На моменти още се поклащам като нивеляшка и току тупвам на земята като ударена от гръм, но общо взето тези случаи са рядкост. А понякога просто искам да видя някое цветенце отблизо.

Имам прекрасна осемкаратова усмивка и мама вече ми мие зъбките всяка вечер с детска паста за зъби. Понякога ми харесва, а друг път решавам да и покажа колко са ми остри зъбките върху нейното пръстче. Тогава тя започва да издава много смешни звуци, а аз си умирам от удоволствие.

Решила съм да не си губя времето в спане-спя само веднъж на ден за около 1-2 часа. Вечер е голямата борба да ме накарат да си легна рано. Хм, не са познали, отдавна съм разбрала, че от сън спомени няма. Това го чух веднъж от мама, но тя изобщо не заподозря, че съм го чула и разбрала. И въобще аз много неща чувам, но се правя, че не ги разбирам. Намирам се под прикритие, така да се каже. Шшт, това е между мен и вас.

Преди време мама и тате ги нямаше за няколко дни. Тогава мен и бате ни гледаха баба Боянка и баба Панка. Ех, че царство беше тогава! И сега баба Боянка ни гледа 2-3 пъти в седмицата, когато на мама и се налага да ходи на работа.

Тя е много забавна баба-говори високо и все ми пее разни народни песнички. На младини е играла във фолклорен ансамбъл и сигурно от нея съм взела танцьорския талант. Искам да ви призная, че наистина много, много обичам да танцувам. Още щом чуя музика, вдигам ръчичките горе и започвам да тупкам с крачета. Абе идва ми отвътре.

Вече имам и много приятелчета с които споделяме разходките и игрите навън. Хей, Али, Вики, Ники, Коки и всички останали, ако четете блога ми (а аз знам, че го четете ), искам да ви кажа, че много обичам да се забавляваме заедно. Радвам се, че и на Коледното парти ще бъдем отново заедно и ще играем и лудуваме на воля.

Поздрави на всички и  д о  п и с а н е!

ваша Биби

От сутринта си пея „тра-ла-ла-ла-ла на рожден ден ела, ще ядем, ще ядем вкусна торта с крем…“

Такааа. Откъде да започна. Ами как откъде, разбира се, че ще започна с топ новината на деня. Днес имам рожден ден и ставам на 1 (една) годинка. Как си лети времето, а?

И вместо да разказвам как е минал купона, направо ще покажа малко снимки. Проявете разбиране, ужасно се изморих от лазене, ходене, падане от високото, ядене на торта, танцуване и плач. Е, с последното малко прекалих (да ме пита човек защо), но пък днес ми е простено. Все пак не всеки ден се става на ЕДНА годинка.

Тортата беше балеринска, но и много вкусна. Получих страхотни подаръци, точно както си бях пожелала. Само съжалявам, че моите добри приятели Александра и Калоян не можаха да дойдат. Благодаря на мама Светлана и мама Поля, че ми донесоха подаръците вместо тях. Поздрави и за всички добри лели, които не пропуснаха да се обадят на мама и да ми честитят празника. Голямо гуш!

Другите новини, които също не са за пренебрегване са, че вече ходя! Е, има още какво да се желае по въпроса с падането-трябва да се уча да падам правилно-на дупе, а не на носле. Но има време, и това ще стане.

Не знам дали се вижда на снимките, но вече имам обички и приличам на малка госпожичка. След половин месец горе-долу мама ще ми сложи обичките, подарени от баба Боянка. Дотогава ще си нося тези медицинските и ще си пазя ушетата да не ми ги дръпне някой пакостник.

Айде чао от мен, че чакама втора партида гости-дядо ми и бабите. Ураа, още подаръци! И купоон! Чаоо (махам с ръка и давам въздушна целувка).

Здравейте, сладурковци и сладурки! Здравей, Иве, Петя, бабо! Хаа, хванах ли ви?! Колко е хубаво да знам кой чете тук. Едно голямо гуш за всички.

Това място взе да хваща мухъл, усетихте ли? Ами така е, бързо раста и спинкам вече по-малко. Обаче нямам време за блогване, защото съм заета с къде къде по-интересни неща.

Най-напред да се похваля, че имам вече две зъбчета. Много ме боля докато излезнат, вдигах и температура…Но сега всичко е наред и усмивката ми е далеч по-чаровна.

Другата новина е, че е-би-хирам успешно. Да преведа ли? ЕБХ означава естествена бебешка хигиена, т.е. ходя до тоалетна изключително в гърнето. Когато сме на разходка навън, мама или баба ме държат на ръце, а аз поливам тревичките. Все още не съм свалила памперс гащите изцяло, но скоро и това ще стане.

Бях на море. За първи път в живота ми. Е, ако не се брои ходенето миналата година, в корема на мама. Много ми хареса там. Говоря за морето, не за корема.

Не е чудно, че като се постопли времето всички започват да говорят за „гьола“. Мама така му казва и преди да заминем, се чудех какъв е тоя гьол и защо ще ходим там. После разбрах, че е нещо хубаво и като една истинска жабка цамбурках по цял ден в солената водичка.

Обожавам и басейнчето, което леля Дори ми подари. Голяма игра падна в него.

Както виждате, спокойно мога да заместя една царица, сигурно защото съм принцесата на тати.

Научих доста нови неща. Едно от тях е, че като си пусна гласището, всички се втурват да ми обръщат внимание. Хаха, това е тайна.

Иначе на плажа всички ми бяха приятели. Запознах се с много руснаци, румънци и германци. Между нас нямаше езикови прегради, защото се разбирахме с езика на жестовете и най-вече с усмивки.

Така исках да скоча в басейна за едно нощно къпане, но мама ме задържа в последния момент.

Чао от мен. Отивам да лазя с новите наколенки на д-р Ливайн.

Днес ставам на седем месеца. Много съм голяма.

Имам розова капела, джинсова рокля и обувки на цветя. Все още не разбирам много от мода, но мама твърди, че всички тези цветове и форми около мен са полезни за развитието ми. Аз  не я разбирам за какво точно ми говори, само знам, че тези неща на краката, които големите наричат обувки, не са ми  по вкуса. Ето защо постоянно ги събувам и изпускам, уж случайно, от количката. Мама, обаче, е куче следотърсач и винаги  успява да ги намери. Хм, време е да измисля нещо и да се оттърва веднъж завинаги от тези хващачи за крачета.

Мамооо, мамо! Съвсем ми занемари блога. И тези измъчени снимки, какви и са?

Нали беше забравила апарата и се ядосваше, че няма да можеш да снимаш първото ми качване на люлка? Използва и някаква дума, която не я знам „карък“, за  телефона ти, на който му беше паднала батерията…

Ааа, снимала си с телефона на баба Панка. Е, пак е по-добре от нищо. Все пак тези подобия на снимки ще ми напомнят за прекрасния неделен ден на село, за птичките, пчеличките и охх, гадните петли, дето не ме оставиха да си почина. И аз като батко ми не харесвам петлите. Абе много шумни твари са това. Няма да се разберем с тях.

Иначе на село много ми харесва. Тати ми направи детска площадка с пързалка, люлка и  пясъчник. Има да се валям в пясъка…Може и да го опитам, че ми изглежда вкусен. Ммм, мляс.  Само ще внимавам мама да не види, че май няма да одобри подобна идея. Нали.

Не правете това след хранене!

Здравейте, шишковци и шишкавки!
Хахаха, майтапя се. Ами то като ми повтарят постоянно каква шишка съм станала, очакваше се това да ми е в устата. *Жлюп* и малко пюренце също. Мдаам, вече ям плодово и зеленчуково пюре и се чувствам мноого голяма. Мама ми готви вкусно домашно пюренце, което ми е любимо. Тези, готовите, не ги понасям. Не съм балама аз, знам какво да ям. Друго си е мама да ти приготви пюрето с лъжичка масълце и щипка любов, нали?! От мен пък се иска да го изям. Не можете да си представите колко съм добра в това, даа. Ненадмината съм, направо. Докато не се ожмуцам цялата не спирам. То е ритане, ръкомахане, въртоглавие…А любимият момент идва накрая,когато мама реши, че сме приключили с яденето и мацането. Изкихвам се едно хубаво и към нея полита гейзер от пюре и плюнки. Тя не ми сърди, защото си имам тайно оръжие, което действа безотказно при подобни екстремни ситуации. Ще го кажа само на вас-усмихвам и се.

Както всеки път на кръгъл месец, така и този път на тримесечието с мама не пропуснахме посещението при нашата лекарка д-р Малинова. Тя каза, че това ми е първото пълнолетие и се почувствах изведнъж мноого голяма. Точно затова и като ми сложиха втората ваксина Пентаксим, не се разревах като друг път, а съвсем леко мръннах и спрях. После ме претеглиха и премериха. Вече тежа цели 6, 200 кг. и съм висока 61 сантиметра. За последния месец съм пораснала 5 см! Тя мама се чуди как изведнъж ми омаляха бодитата, а то каква била работата.
Иначе съм ОК. Ставам към 10 часа, хапвам, четем и пишем с мама по блоговете ако остане време. Почти всеки ден се разхождаме навън по няколко часа като аз сладко си дремучкам, пък мама се среща с други мами в парка и обменят опит. Преди да се приберем взимаме бате от училище. Той на свой ред като ме види, ме намлясква яката и чак тогава се сеща да поздрави мама.
Вечер тати се прибира и настъпва дългоочакваният момент на моето къпане.

После пак похапвам и след като кажа лека нощ на всички, лягам в кошарката да си почивам от дългия изморителен ден.