Биби открива света

-Моята мама е по-добра!

-Нее, моята е по-добра!

-Нещо бъркаш, моята е много по-добра!

-Вкарала си се в някакъв филм, миличка, моята е по-добра!

-Айде да си направим един спаринг и ще разберем!

-ОК, давай!

-Готово, само после да не ми ревеш!

Кой е като мен, кой кооой?
За весела гимнастика си имам шарено килимче
и се забавлявам сам-самичка!

Кой казва, че белите мечки са на изчезване?!

Здравейте! Днес искам да ви разкажа за моята приятелка Александра.

Аз и казвам на галено Аля. С нея се познаваме задочно още от коремите на нашите мами, хи-хи, и мисля занапред да бъдем много добри приятелки. Ако тя не възразява, разбира се.
Аля е една много красива синеока бебка и е по-голяма от мен с цели две седмици. Любими са ми разходките ни заедно, макар че обикновено когато аз будувам, тя спи и обратно. Когато сме будни и двете,  обичаме да пеем в един глас, като тя определено е мецосопрано, а аз го докарвам до алт. Получава ни се много добре.
Аля е зодия Дева, като мен, и обича винаги да става на нейното. Също така знае как да го постигне.

Току-що се скарах на мама, че нямаме обща снимка с приятелката ми Аля, което направо не е за вярване, след като сме почти всеки ден заедно навън, по разходки. Мама се засрами и каза, че в най-скоро време ще поправи това като ни направи цяла фотосесия.

Тук на тази снимка Аля изпълнява поредната си ария и изглежда много вдъхновена. Такава си е тя.

Искам да разкажа за моя батко, който е мнооого голям. Всички питат мама как ме приема той и дали е доволен от моята поява. Аз мога да кажа само едно: батко ми е номер едно! Постоянно се върти около мен и ме разсмива. Ако нещо съм крива, дава ми биберона и ме гушка. Вярно, че прегръдката му не е особено удобна и когато ме разнася ми висят краката като прани гащи на простор, но какво от това.

Единствено му се сърдя, че понякога ми казва Шушляк (на галено от Шуши) или също така Шишче(намек, че съм малко пухкавка), но бързо ми минава.

Хората се делят на две групи: едните обичат да ходят на гости, а другите обичат да им идват гости. Засега категорично заявявам, че принадлежа към първата група. Снощи открих колко е хубаво да ходиш на гости и разни готини хора да те гушкат и да си говорят с теб. Това тук е Мона, много специална приятелка на мама още от ученическите години. Като порасна, искам да приличам на нея, защото е страшно мила и добричка. Не спря да ме гушка през цялото време и дори за миг не се ядоса на опитите ми да я провокирам като плюя биберона през 30 секунди.

Там беше и друга приятелка на мама, Надето. Тя също е страшно мила и ми направи един милион снимки, коя от коя по-хубави. 

Ето ни и двете с мама. Сами преценете дали приличам на нея.

Вчера, събота късен следобед, мама и аз се видяхме по женски с Мира, приятелка на мама. Тя не ми е наборка, въпреки че се обръщам по име към нея, обаче всякаквите там обръщения като леля, кака, баба, стринка и т.н. са ми сложни засега. Мира ме нахрани с млекце и после дълго ме гушкаше докато не заспах.

По някое време се събудих и видях, че двечките си хапват вкусен черешов пай без мен и пийват Бейлис. Не им се сърдя, все пак и те са хора пък и се черпеха в моя чест.

Здравей, вълшебен свят!

Казвам се Бианка или ако ви е по-лесно Биби и съм девойка на месец и малко отгоре. Реших да си списвам блог по примера на мама. Обаче тъй като съм страшно заета с разни дейности като спане, ядене, разходки и медитация/взиране в един лилав слон/, ще споделям мислите си с мама, а тя ще записва дума по дума. Имаме уговорка да записва дословно всичко така, както и диктувам и да не променя нито дума. Искам като порасна, да си чета този блог и сладко да си спомням миналото.

Гледам тук един младеж ме е изпреварил и си е направил блог, ама аз какво съм виновна, че се родих по-късно?! Тази идея ми е хрумнала, ехеее, още в корема на мама, но нямаше как да и кажа. Абе тоя Косьо много хубави очи има, бе! Обаче засега няма да му казвам, че го чета, че ще се възгордее.

А ето ме и мен.

Не знам защо мама ме е увила като талибан, обаче ми е уютно.

Ето го и въпросния лилав слон, който ми помага да медитирам.

Сега ще приключвам, че ми е време да ям. До скоро.