Биби открива света

Нещо ми е криво днес, не знам защо. Вече все по-рядко излизаме навън, защото е стууд на кутийки и мрааз на филийки. Като излезем, ходим по някакви места с много врякащи деца, които ми пречат да си дремуча. Ей, ама че вресливи деца имаа, не е истина! То и аз врещя отвреме-навреме, ама обикновено имам причини. Я ще ми е време да ям, я ще съм си свършила работата в памперса и съм омазана до уши. Друг път си искам биберона, ама не се сещат да ми го дадат, а понякога си ревя ей така профилактично, да ги шашкам моите хора.
Така де, да не вземат да свикнат на хубавото, че на хубаво лесно се свиква. Знам аз как да им влезна под кожите. Сега вече като се усмихвам, издавам едни звуци, подобни на цвилене и мама и тате изпадат в еуфория. Ейx, ще каже човек, че рохко яйце им беля!!! Аз какви работи още знаам…Ама си ги пазя за по-нататък, така де, на час по лъжичка.
Вчера ми беше бойното кръщение по шопинг. Мама ме заведе на едно топло място с лампички и много шарени неща. Уж отидохме само за пантофи на брат ми, а си тръгнахме с три торби. Как успях да ги преброя ли? Еми, ако още не сте разбрали, аз съм бебе-вундеркинд.

Здравейте, набори и наборки!

Тези дни се заседяваме с мама повече вкъщи заради лошото време. Макар и рядко, случва се да нямаме работа от сорта на ядене, преповиване, пиене на сокче, пеене/слушане на песнички и други такива сложни дела. Тогава мама ми чете разни интересни неща от шареното прозорче. И пише в моя дневник, под зоркия ми поглед. Е, по някой път я питам за тази или онази дума, но това е разбираемо. В дългия ми житейски път съм разбрала едно: Човек се учи докато е жив!

Абе нещо много се заседяват всички пред това прозорче, и ще трябва да взема мерки. Брат ми все ми разправя за някакви елфи, мисии и чудовища, ама щом го влече, няма лошо. Мама му дава да седи пред прозорчето само след като си е написал домашните. Баща ми отделя много по-малко време на това занимание, но той пък ходи на работа. Много ми се иска някой ден да ме заведе на това място наречено „Работа“. Щом всички ходят там, сигурно е интересно.

-Моята мама е по-добра!

-Нее, моята е по-добра!

-Нещо бъркаш, моята е много по-добра!

-Вкарала си се в някакъв филм, миличка, моята е по-добра!

-Айде да си направим един спаринг и ще разберем!

-ОК, давай!

-Готово, само после да не ми ревеш!

Кой е като мен, кой кооой?
За весела гимнастика си имам шарено килимче
и се забавлявам сам-самичка!

Кой казва, че белите мечки са на изчезване?!

Здравейте! Днес искам да ви разкажа за моята приятелка Александра.

Аз и казвам на галено Аля. С нея се познаваме задочно още от коремите на нашите мами, хи-хи, и мисля занапред да бъдем много добри приятелки. Ако тя не възразява, разбира се.
Аля е една много красива синеока бебка и е по-голяма от мен с цели две седмици. Любими са ми разходките ни заедно, макар че обикновено когато аз будувам, тя спи и обратно. Когато сме будни и двете,  обичаме да пеем в един глас, като тя определено е мецосопрано, а аз го докарвам до алт. Получава ни се много добре.
Аля е зодия Дева, като мен, и обича винаги да става на нейното. Също така знае как да го постигне.

Току-що се скарах на мама, че нямаме обща снимка с приятелката ми Аля, което направо не е за вярване, след като сме почти всеки ден заедно навън, по разходки. Мама се засрами и каза, че в най-скоро време ще поправи това като ни направи цяла фотосесия.

Тук на тази снимка Аля изпълнява поредната си ария и изглежда много вдъхновена. Такава си е тя.

Искам да разкажа за моя батко, който е мнооого голям. Всички питат мама как ме приема той и дали е доволен от моята поява. Аз мога да кажа само едно: батко ми е номер едно! Постоянно се върти около мен и ме разсмива. Ако нещо съм крива, дава ми биберона и ме гушка. Вярно, че прегръдката му не е особено удобна и когато ме разнася ми висят краката като прани гащи на простор, но какво от това.

Единствено му се сърдя, че понякога ми казва Шушляк (на галено от Шуши) или също така Шишче(намек, че съм малко пухкавка), но бързо ми минава.

Хората се делят на две групи: едните обичат да ходят на гости, а другите обичат да им идват гости. Засега категорично заявявам, че принадлежа към първата група. Снощи открих колко е хубаво да ходиш на гости и разни готини хора да те гушкат и да си говорят с теб. Това тук е Мона, много специална приятелка на мама още от ученическите години. Като порасна, искам да приличам на нея, защото е страшно мила и добричка. Не спря да ме гушка през цялото време и дори за миг не се ядоса на опитите ми да я провокирам като плюя биберона през 30 секунди.

Там беше и друга приятелка на мама, Надето. Тя също е страшно мила и ми направи един милион снимки, коя от коя по-хубави. 

Ето ни и двете с мама. Сами преценете дали приличам на нея.

Вчера, събота късен следобед, мама и аз се видяхме по женски с Мира, приятелка на мама. Тя не ми е наборка, въпреки че се обръщам по име към нея, обаче всякаквите там обръщения като леля, кака, баба, стринка и т.н. са ми сложни засега. Мира ме нахрани с млекце и после дълго ме гушкаше докато не заспах.

По някое време се събудих и видях, че двечките си хапват вкусен черешов пай без мен и пийват Бейлис. Не им се сърдя, все пак и те са хора пък и се черпеха в моя чест.

Здравей, вълшебен свят!

Казвам се Бианка или ако ви е по-лесно Биби и съм девойка на месец и малко отгоре. Реших да си списвам блог по примера на мама. Обаче тъй като съм страшно заета с разни дейности като спане, ядене, разходки и медитация/взиране в един лилав слон/, ще споделям мислите си с мама, а тя ще записва дума по дума. Имаме уговорка да записва дословно всичко така, както и диктувам и да не променя нито дума. Искам като порасна, да си чета този блог и сладко да си спомням миналото.

Гледам тук един младеж ме е изпреварил и си е направил блог, ама аз какво съм виновна, че се родих по-късно?! Тази идея ми е хрумнала, ехеее, още в корема на мама, но нямаше как да и кажа. Абе тоя Косьо много хубави очи има, бе! Обаче засега няма да му казвам, че го чета, че ще се възгордее.

А ето ме и мен.

Не знам защо мама ме е увила като талибан, обаче ми е уютно.

Ето го и въпросния лилав слон, който ми помага да медитирам.

Сега ще приключвам, че ми е време да ям. До скоро.